Pure Evil

"Слънцето грееше ярко през целия ден. Корабът се поклащаше леко с ритъма на вълните, придавайки му вид на танцуващ еднокрак роб. Русо- черната коса на Куентин стоеше рошава, спластена, но и блестящо от полепналите малки капчици вода. За него това обаче беше без значение. Нито видът му, нито вонята, която се носеше от него, можеше да му отвлече вниманието от целта. Нищо не беше толкова важно...
Не оставаше още много. В далечината вече се забелязваха част от сградите на скалата на Кастърли. Все още като малки точици, постепенно добиваха форма и увеличаваха размерите си. Времето му идваше. Време за геройства, за подмолности, за слава. Винаги беше знаел какво иска и къде би могъл да го получи. Щеше да отнеме време, да жертва много, но си заслужаваше. Беше готов на всичко. Дори да си оцапа ръцете с кръв? О да. Това не беше нищо ново за него. Харесваше му. Понякога още я усещаше- лепкавата кръв, мътно червена, с нейния наситен железен мирис, бликаща от местата, където беше нанесъл последния си смъртоносен удар. И нямаше значение чия е- на беден, богат, влиятелен.. Смъртта при всички настъпваше еднакво. "

Име: Quentin Bowen
Лик: Jared Leto
Години: 19
Група: Essos
Минало: Независимо крехката си възраст, Куентин винаги е знаел какъв иска да бъде. Властта за него беше всичко. Смяташе, че само един уважаван сред обществото човек живее пълноценно. Още на десет годишна възраст вече се биеше по улиците, раздавайки справедливост, защитавайки по- малките деца, малтретирани от по- големите си връстници.
Осъзна обаче, че не така действа светът. За да ти се кланят, трябва да ги е страх. Трябва да си безпардонен, зловещ, да познаваш болката и да не се боиш от нея. И да обичаш да я причиняваш. Да не те интересува дали жертвата ти е възрастен или бебе, стига така да постигаш целите си. И той стана най- големия трън в очите на градската стража. Нееднократно лежеше в килии, познаваше всички престъпници. На осемнадесет вече беше изгубил три пръста на лявата си ръка- белег, останал му, когато го хванаха да краде месо от двора на някакъв благородник.
Убийствата също не бяха нещо непознато за него. Бързо се научи как да да поставя опонента си на колене, молейки за прошка, за помощ или обещавайки му богатства. Но каква по- голяма награда от това да знаеш, че държиш живота на човека срещу теб в ръцете си. И да имаш смелостта да му го отнемеш. Нима това не беше властта? Ти да решаваш.
Извън живота на престъпник Куентин не беше нищо особено. Дете на семейство занаятчии, никога не се беше научил да чете или да пише.