You think I'm just a doll. A doll you can arrange any way you like. You're wrong.

Allaria Allana Mallister

Помнеше колко се радваше на снежинките, когато беше малка, може би на около три-четири. Смяташе ги за нещо наистина вълшебно. Нещо, което може да направи "света едно по-добро място". Точно и с тях беше свързан най-ранният `и спомен. Беше излязла навън и се опитваше да помогне на майка си, но по-скоро `и се прекрачкаше. И въпреки това жената не `и се караше. Докато момиченцето си играеше наоколо, случайно намери едно много красиво цвете и инстинктивно го откъсна, докато му се радваше. Веднага хукна обратно да го занесе на майка си и точно, когато щеше да `и го подаде заваляха снежинки. Бяха толкова крисиви и нежни. Изобщо не беше усетила как заедно с тях беше задухал и много силен вятър. Беше твърде заета да се радва както на тях, така и на красивото растение.  Но всичко хубаво си има своя край, особено приказката на малката Алариа.  Нейните руси коси я направиха дори още по-кратка от колкото едно истинско слънчево момиче като нея заслужаваше. Винаги беше гледана с пренебрежение. Винаги дори и от прислугата. Винаги сякаш беше за тях по-ниска от тревата, но и едновременно с това истинското тяхно Слънце. Не само заради русите  ѝ коси, но и заради характера ѝ.  Макар и неразбран, живота ѝ минаваше някак спокойно, може би защото никой не ѝ обръщаше кой знае какво внимание, освен когато се занимаваха да обсъждат колко е различна и как изобщо не пасва на обстановката, така все едно беше един красив предмет, забравен в една тъмна и прашна стая. Но всичко това се промени, когато баща ѝ, който винаги се беше дразнил от присъствието ѝ, така и не можеше да ѝ намери правилния кандидат за съпруг, който един път завинаги да го отърве от присъствието ѝ и вечните му съмнения дали изобщо е негова дъщеря, като просто я отпрати надалеч. Дори майка ѝ винаги си беше мечтала за това, което само караше Алана още повече дълбоко в сърцето си да ненавижда цялото си семейство, макар и привидно да искаше единствено най-доброто за тях и всички да я мислеха за пълна глупачка за това. Но не тя тайно искаше да ги съсипе точно така както те бяха направили с целия ѝ живот. Това пътуване се стори като прекрасна идея дори и на самата нея, само защото нямаше как да знае, че на нея явно някак си не ѝ е писано да има щастлив и спокоен живот. Още с пристигането си се запознава с един привлекателен и обаятелен мъж, и колкото и да беше възпита да се пази и да спазва добрите норми, тотално с него забравя за цялото благоразумие, което съществува. И това естествено не води до нищо добро, защото само няколко месеца по-късно е зарязана, но и бременна. Всичките ѝ мечти биват разбити за пореден път, а това че трябва да се върне обратно с наведена глава при семейството си, още повече я съсипва. Принудена да е да изтърпи всякакви ли не наказания от тяхна страна за "тежкото си престъпление и проявеното лекомислие, и глупост" и с всяко следващо от тях ги намразва дори още повече, макар и привидно да е все същия слънчев и красив ангел, с който всички така бяха свикнали и за който не само викаха че е най-глупавото и невразумно същество, което някога са виждали, но и най-заблуденото. Но бяха толкова далеч от истината. Алария много добре осъзнаваше тежкото си положение, още повече сега, когато беше почти немислимо някой уважаващ се себе си лорд да я вземе за своя съпруга и дори да управлява дадена територия. Нещо, за което винаги си беше мечтала. Но сега беше не само най-малката в рода Карстарк, но и тази която никога нямаше да има шанса да се измъкне от тях. Самата мисъл я депресираше, но когато погледнеше очичките на сина си, целия мрак сякаш избледняваше още на мига.  Но всичко това я караше да иска още повече да се издигне нагоре. Този път не само заради себе си, а и заради малкия Рикард. Сега искаше всичко, дори онова, което нямаше как да получи и беше готова на всичко за него. Единственото, което ѝ пречеше че все още сърцето ѝ крещеше името на баща на Рикард. Беше толкова обсебена от него, въпреки че той винаги се беше дължал ужасно с нея, толкова колкото и от омразата към семейството си.