legends never die they become a part of you

by Kalisa Вто Мар 27, 2018 11:03 pm

KALISA | age: 21 | commoner (traveler by heart) | fc: Ginta Lapina

Баща - висок, жесток дотраки.
Майка - дълбоки очи, хитър поглед типичен за жените от Асшай.

Спомена за очите на майка ѝ избледняваше в съзнанието ѝ, а за баща си дори нямаше спомен. Крехкото телце на детето се клатушкаше по улиците на Велик, Красив Волантис. Такъв разкош не бе виждала никога. С майка ѝ живееха в горите. Преди три години. Струваше ѝ се цяла вечност. Учеше я на всичко, което самата тя знаеше. За онова специалното заключено надълбоко у Kaлиса. Но се случи онзи ден, в който гората избледня пред очите ѝ. Нямаше спомен какво точно се бе станало. Нямаше идея защо се оказа така далече от гората, на толкова непознато място като онова място. Притежателят се погрижи за нея. Три прекрасни месеца, в който момичето се опитваше да си стъпи на краката. Тогава бе едва на седем. Не разбираше прекалено много неща, но на онова място ѝ разказаха доста за начина, по който можеш да омагьосаш мъжете. Незнайно защо жените там бяха доста на ясно с това, а тяхната тайна бе походката, погледа. Всяко едно нещо, което ги правеше жени. Щом някой те последва в стаята, значи си спечелил. Тогава не бе на ясно какво е онова място, но сега, беше три години по-умна и по-запозната със света около нея. Боредей. Не беше единственият, в който Али бе намерила подслон, но определено бе първото нещо, което ѝ даде сигурност. А след този тези бързи месеци се озова на кораб. Беше любопитна. Новопристигналите бяха наричани Грейджой. Нямаше идея какво трябва да значи това и защо всички се плашеха толкова, но бяха повече от любопитни за малкото момиче. Преди да усети изминалото време корабите бяха потеглили, а тя се оказа заключена в тясна каюта сред открито море. Изминаха три мъчителни дни. Глад мъчеше момичето, а умората до такава степн я бе завзела, че дори нямаше сили да се изплаши щом капитана я намери. Беше натрапница, естествено. Бяха готови да я хвърлят зад борда, но съдбата ѝ се усмихна за пореден път. Голяма част от екипажа се чувстваха зле. Бяха яли нещо развалено. Познаваше билките отлично. Всяко стръкче трева имаше важни свойства. Лекарства, афродизияци, отрови. Сякаш бе в природата ѝда налучква правилната комбинация и така и стана онзи ден на чести случайности и огромни количества късмет. Всеки един от екипижа бе на крака до часове.
Готвачка. Това беше новата ѝ титла на кораба. Главнокомандващия не знаеше това. Нямаше идея за детето вихрещо се на кораба с вкусната храна, но нямаше и голямо значение. Стига набезите на флотилията да бяха успешни, кой щеше да тръгне да проверява по корабите какво има скирто по каютите.
Три години на онзи кораб. Ето че сега се бе озовала тук без да има идея как. Хората я зяпаха. Запушваха носовете си от силния аромат на риба, който ги удряше. Заобикаляха я от далеч. Никой не искаше да има нищо общо с нея. Поне така изглеждаше докато една ръка не хвана нежно нейната и не я дръпна изненадващо назад. Възрастна дама с широка усмивка. Две по-малки от нея деца. По едно от двете страни на жената. Момченце и момиченце. Няколко кратки изречения и Али имаше нов дом. Жената я прибра под крилото си. Нахрани я. Даде ѝ подслон. Даде ѝ всичко необходимо за оцеляване, че дори и известно количество любов. Най-големият бонус бяха двете деца, с които израсна. Близнаци. Петгодишните малчугани бяха онази компания, която винаги бе липсвала на младото момиченце. Грижише се за тях. Така сякаш наистина бяха кръвните ѝ роднини.
Времето летеше, а също и проблемите. С всяка изминала година децата ставаха по-големи. По-непримирими и все по-заинтересувани от заобикалящия ги свят. Докато не дойде онзи ден. Крадците нахлуха в дома им. Възрастната жена, която трите хлапета наричаха тяхна майка, бе ранена, а всичко задигнато. Бавно загиваше пред очите им... докато не се стопи. Али държеше ръката ѝ до последно.
- Погрижи се за близнаците. - закашля се тежко старицата. Раната ѝ изглеждаше ужасно. Инфектирана. Гъста гной се стичаше по кожата ѝ. Дъхът едва ѝ стигаше. Нямаше спасение. За пръв път момичето се чувстваше толкова ядосано на собствената си безпомощност.
- Обещавам. - преглътна тежко момичето, едва на петнадесет, все още дете. Топла усмивка, а минута по-късно и ледени, празни очи на лицето на старицата. Не можеха да останат във Волантис. Не искаше да останат тук. Багажат бе събран, а пътешестването се превърна в живота им. Не се задържаха дълго на едно място. Главно защото бързо бяха обявявани за издирване като крадци. Понякога успяваха да припечалят добри пари от всичко, което можеха да продадат. Поне им бе забавно. Научиха се да се грижат един за друг. Да бъдат едно цяло. А Калиса бе готова на всичко за близнаците. Дори ако трябваше да даде живота си.

допълнително:
има странна шарка на гърба си. нещо като родилен белег. извити линии плъзгащи се надолу по тялото ѝ в леко по-тъмен цвят от кожата ѝ. нещо, което се предава в рода ѝ по майчина линия.
отново заради кръвта на майка си понякога има съниюа, които се сбъдват. очевидно е, че е вещица също както почти всеки от асшай.
разбира от билки и медицина. афродизияци, лекарства, отрови.
не е добра в бойните умения, но е хитра и пъргава.
може да стреля с лък и да борави с камшик.