Anger is what I have.

Усещаше, че кръвта му кипеше. Имаше чувството, че от тялото му скоро щеше да започне да излиза дим, а самият той щеше да се подпали от само себе си.

Не можеше да си спомни ден, в който да беше по - бесен от този.

Никога не е бил толкова ядосан ...

А дори не знаеше дали си заслужаваше. Сигурно не, но вече му беше дошло в повече и щеше да си го изкара на някого, което не беше никак добре. А той живееше в гнева си, в омразата си и искаше, и щеше да намрази всичко по пътя си, само му трябваше причина за това. И всичко щеше да съсипе. Но винаги с причина. Целият беше едно голямо зло. Едно отвратително зло. Което може би никой не понасяше, но не му пукаше. Живееше, както си искаше. Някой да му кажеше нещо? Нека му кажеше и щеше да стане на пепел. Беше озлобен и ядосан през цялото време. Не му се занимаваше с нищо, което беше свързано с рода. Беше копеле. Какво го интересуваше? Дори не претендираше за някакви права и власти, територии. Какво го интересуваха? Като дойдеше в Дорн и направо му идеше всичко да разбие. Беше толкова досадно и напрягащо, че час по - скоро щеше да си тръгне.

От нерви беше забравил за какво беше дошъл, но след като се успокоеше, щеше да измисли начин да си свърши, каквото го интересуваше и след това нямаше да му видят носа в Дорн. Направооо ... дори не знаеше кой дявол го беше накарал да дойде тук, но когато се сетеше, щеше да вземе и да го убие за това, че му губеше времето по тези места.

Нямаше нищо против хората тук. Бяха окей. Не го дразнеха. Всичко беше наред, когато не знаеха кой е. И изведнъж БАААМ, става ясно и всичко ставаше на хаос. За какво да знаят хората кой си, когато съдят по епитети? Копеле? И какво? Като че беше кой знае какво. Все едно беше първият и последният изрод на земята.

Ето затова толкова мразеше това място. Всички знаеха. Или дори да не го бяха виждали, предполагаха, беше отличителен. Имаше белег на лявата си буза, който го издаваше. Беше от изгаряне. Беше гаден и противен, но беше там и живееше с него, но само да го видят и всичко ставаше ужасно. Наставаше онзи гнусен шепот. Как да не се дразни човек? Беше ли възможно?

Не, не... е сега приключваше. Сети се за какво беше дошъл. Трябваше да вземе един меч, който се надяваше да е готов и да струваше, защото иначе щеше да се побърка. И щеше да среже нечия глава, а той това го беше правил и определено хората трябваше да внимават много с него и това, което ще му кажат и направят. Особено сега, когато ни най - малко пък беше в настроение.

Добре. Ето. Взе тъпия меч. Сега просто се връщаше да си вземе коня и да отидеше някъде ...

Не тук.

Нямаше никакво значение къде.

Одобрен си и добре дошъл!