hunting souls

Стискаше силно ръката на брат си докато корабът се носеше по спокойното море. Отдавна бе спряла да плаче, но все още нямаше настроение. Очите ѝ блуждаеха към миналото. Въпреки че тялото ѝ бе тук физически, съзнанието ѝ летеше към друга посока. Дори не бе успяла да каже сбогом. Обичаше родителите си независимо какви бяха и какво бяха направили. Опря глава на рамото на брат си, а той я обгърна в сигурна прегръдка.
- Не беше направил нищо. Сигурна съм, че не би. - прошепна с липса на всякаква емоция, а гърдите на брат ѝ се надигнаха поемайки си въздух, а след това от устните му се разнесе въздишка.
- Какво? - вдигна поглед търсейки някакъв отговор в очите му. Защо не потвърждаваше? Защо не се съгласяваше с нея? - Сед, знаеш ли нещо, което аз - не. - надигна се лекичко продължавайки да изследва очите му.
- Знам прекалено много неща, които ти не, Лизи. - понече да разроши косата ѝ, но тя спря ръката му навреме.
- Недей! Не го прави! Не се дръж с мен като с малката сестра. Трябва да знам. Става въпрос за нашия баща. За майка ни. Не можеш да пазиш тайни от мен. - изправи се продължавайки да го следи с поглед.
- Лиз, не ти трябва да знаеш...
- Трябва! - повиши тон прекъсвайки го - Трябва, Седрик! Баща ни е осъден в измяна! Измяна! Точно това трябва да знам, за да знам дали имам правото да виня проклетите Ланистър за смъртта му! За да знам дали трябва да искам отмъщение!
- Не бива да искаш такива неща. - побърза да изтреля мъж изправяйки се на свой ред и правейки няколко крачки към нея - Виж, ще ти кажа. Обещавам. Ще ти разкажа всичко някой ден.
- Искам този ден да е този. Днес! Чуваш ли! Сега! - продължаваше да настоява момичето, а брат ѝ просто направи няколко крачки към масичката където бе уставил питието си. Отпи няколко глътки оставяйки думите ѝ да изчезнат в пространството.
- Грейбърд винаги е било до Ланистър. Винаги. Армията ни беше част от всяка битка. Повече от половината добив винаги е отивало за Ланистър. Татко им беше вечер така както всеки Грейбърд раждал се някога. Нали?! - не оставяше темата докато не получеше отговора си и може би щеше да го получи. Виждаше как Седрик бе на път да ѝ обясни всичко. Чертите на лицето му омекнаха, погледа му се смекчи така както правеше всеки път около сестра си.
В каютата нахлу младо момче развълнувано.
- Милорд, милейди, стигнахме. - след това изтича нагоре по стълбите, а двамата Грейбърд последваха примера му.
- Драконов Камък? - попита изненадано момичето - Мислех, че отиваме в Дорн. - обърна се объркано към брат си, а той не посмя да направи очен контакт. Погледа му изследваше замъкът, а с него и летящия дракон в небето. Елизабет не беше експерт по животните макар да бе чела някои неща за тях, но доколкото помнеше тези тук не бяха безопасни. Защо, по дяволите, бяха на това място?
- Ще останеш при леля Синтия. - в думите му имаше известен студ и дистанция. Сякаш я изблъскваше от себе си.
- Аз ще остана? Ами ти? - отстъпи крачка назад.
- Тя е слугиня тук откакто татко я прогони. Ще спиш в нейната стая. Ще правиш онова, което тя ти каже. Ще работиш каквото се наложи. - думите му я тласкаха все по-далече от себе си.
- Седрик, отговори на въпроса ми. - настояваше на своето момичето.
- Аз ще се върна. - каза кротко сграбчвайки раменете ѝ - Обещавам. Ще те взема при себе си отново. И ще ти разкажа всичко. Дори ще те заведа в Дорн. Там откъдето е мама. Ще видиш всичко, за което ни е разказвала. Но сега не мога да те пазя. Не мога да съм до теб. - придърпа я в прегръдките си и я целуна закрилнически по челото.
- Не! Никъде няма да ходя без теб! Трябва да сме заедно! Мама би искала това! Седрик, мама би го искала! Не мжое да ме оставиш! - очите ѝ се пълнеха със сълзи, а гласът ѝ трепереше от вълнение.
- Обичам те, сестричке. - притисна я силно към себе си.
- Няма да сляза! - отказваше да се отдели от него.
- Не. Ще плуваш. - ръцете му я отделиха от себе си, а след това я избута за последен път. Момичето изгуби равновесие, а след минути тялото ѝ бе поето от студената вода. Бързо изплува на повърхността поемайки си дъх.
- Седрик! - изкрещя, но него го нямаше. Коръбът чакаше тя да се озове на сушата, за да обърне безопасно посоката си и да отплава към друго място. Някъде далеч от нея. И да я остави напълно сама.

Одобрена си и добре дошла!
Искаш ли да сменим името ти?

Да, забравих да го впиша горе. Ако може на elizabeth greybird
Благодаря.