Theodora - "The Black Woman"

     Мистериозна и облечена с черно, дълго палто, Теодора не отделяше поглед от огъня. Тя присвиваше очи, сякаш той и говореше. Винаги сериозното и и загадъчно изражение не издаваше никаква емоция. Черната и и дълга, права коса бе спусната надолу, излизаща през голямата качулка, която бе сложила на главата си. Стройното и тяло не помръдваше, освен пръстите на ръцете, които отброяваха и очевидно следяха нещо. Мястото, където живееше бе доста мрачно, дори през деня. По стените имаше странни картини, на които присъстваха хора. Хора, които горят. Тухленото огнище, което тя наблюдаваше бе окичено с различни брошки, а по стените си имаше книги. Много книги, стари и прашни, но също толкова дебели.

      Коя беше тя? Огън, горящи хора, да, определено напомняше на някого. Възможно ли беше това? Защо никой досега не бе чувал за нея? Точно така. Тя има доста общо не с кого да е, а именно Лейди Мелисандра, която преди години бе близо до Станис. Теодора всъщност е нейната сестра. По-малка с три години от сестра си, Теодора има доста по-различна съдба. Тя също е родом от Асшаи и подобно на Мелисандра постъпва в манастира за червени жрици на Бога на Светлината. За разлика от кака си обаче, Теодора е изгонена от манастира по причини, които и до днес не се знаят. Когато тя напуска Асшаи започва да се обучава да служи на този Бог, но тайно. Изучава напълно всяка тънкост, ала никой не знае къде и как го е направила. Връзката и с Мелисандра е била прекъсната през всичките тези години, а повечето хора са я смятали за мъртва. Въпреки всичките си трудности, Теодора не спира да се уповава на Бога на Светлината, който и показва всичко онова, което се бе случило преди петдесет години. Да, тя знаеше какво предстои, бе видяла белите бродници, паденията на крале, смъртта на невинни, както и най-страшната зима, която някога е имало. Теодора бе решила да стои в страни от, изчаквайки всичко да приключи.

      Болката и бе голяма. Знаеше, че ако замине за Вестерос можеше да помогне за по-различно развитие на нещата, можеше най-после да види сестра си и да и каже, че е жива. Да, както се досещате тя не го направи, защото Бога на Светлината и бе показал важната роля, която ще има в "Новия свят", когато всичко приключи и че само трябва да има търпение преди да изиграе своите карти. Живяла през всички тези години далеч от родното си място, Теодора оцеляваше и винаги постигаше целите си. Характерът и който бе доста потаен за околните и осигуряваше спокойствие. Говореща понякога объркано за останалите и неразбираемо, Теодора бе едновременно и също толкова привлекателна и омайваща. Тя не обичаше шумни компании, не обичаше дори каквито и да било компании. Единствено обичаше самотата и уединението. Имаше и едно много силно качество, да убеждава. Точно така, тя умееше да манипулира и да кара хората да вярват на всяка нейна дума, благодарение на дълбоките си кафяви очи и тихият, но пронизващ те отвътре глас и не на последно място, младостта, която тя притежаваше, благодарение на една от онези магически огърлици, с която се бе сдобила. Да, същите, които носиха и жриците от Асшаи. Малко хора знаеха каквото и да било за нея. Можеше да бъде видяна да се разхожда сама нощем, да седи на брега на блатото, както и да прекарва тъмната част от деня на открито, взираща се в свещ. Истината е, че в селото, в което живееше живота си досега, доста от хората ги бе страх от нея. Е, все пак успяваше да се прикрива добре, разсейвайки всяко съмнение, за което чуе, че е вещица.

      Напоследък виденията и ставаха всеки по-силни. Знаците, които огънят даваше бяха все по-ясни, а сънищата и я подтикваха към една единствена мисъл. Мисълта, че е дошло времето, в което да излезе на бял свят и да се появи. Една нощ при обичайното си взиране за нови послания от Бога на Светлината, Теодора видя нещо, което я накара да изпусне брошката, която стискаше иначе доста здраво. Тя бързо натовари в сандък най-важните за себе си вещи, няколко дрехи и се подготви за път. Да, разбира се тя взе и единственото живо създание, което я караше да се радва, своята котка. Макар и трудно, Теодора започна да влачи сандъка пред дома си, знаеща че скоро ще мине човек, който да я заведе някъде. Някъде, където тя смяташе да остане доста дълго време.

     Не след дълго в тъмното чу викове на селянин с каруца, пренасящ дърва. Най-малките косъмчета по доста бялата кожа на Теодора бяха настръхнали от ниската вечерна температура, а загадъчната и усмивка най-после се появи на каменното и изражение. Черната и рокля, описваше добре слабото и иначе тяло, а косите и се разпиляваха от вятъра. Каруцата се приближаваше, а устните на Теодора прошепнаха "Започна се".

"The Night is dark and full of terrors"

Добре дошла.