Jonathan Devon - Soul trader

Jonathan Devon (Nate) a.k.a  Soul trader  / Наемен убиец / години: 27 / FC: Luke Baines

Now, as then, 'tis simple truth -
sweetest tongue has sharpest tooth.

От малък с времето играем стара игра. То винаги обичаше да ме пита - колко бих платил, за да получа още ден? Колко бих дал, за да залезе слънцето час по-късно? Да се върна шейсет минути по-късно, изморен, прашен и с налудничава усмивка на лице, показваща първите ми четири зъба, които Сам покъсно изби още преди да им е дошло времето.
Николко! - Отвръщах, ухилен до уши, почесвайки челото си , поръсено с лунички. -Безкрайността е моя! Дните пред мен са повече от листата по дърветата, защо бих плащал за още един? - Дори най-старата реликва не придобива толкова голяма ценност във времето - колкото самото време.
Когато пораснах то продължи да пита за цената, която съм готов да платя. Тогава бях започнал да осъзнавам колко е важно да притежаваш време. Защото времето беше пари, с които не разполагах. Но не го исках за себе си. Аз нямах нужда от време, живота беше чудо за мен, защото на чудесата се радваш докато можеш, после всичко е звезден прах и илюзии. Може би отиваш някъде другаде, може би не . Каквото и да е - добре дошло, както са казали. Аз не исках време, никога не съм знаел какво да го правя, за това просто го пилеех. Но, знаете ли, обикновено хората които пилеят имат повече от хората, които ценят.
Сиена не разполагаше с време, всеки ден беше подарък за малката ми сестра . Всеки ден беше поредната сделка , която е успяла да спазари . Истински търговец . Но когато някой силно желае нещо, което можеш да му дадеш - ти вдигаш цената, защото знаеш, че ще бъде платена .
Накрая времето се оказа много по-добър търговец от сестра им...защото мамеше.
Сигурно звучи като излязло от устата на някой луд -  да се бориш с времето , бе като да тичаш срещу вятъра .. То е единственото нещо, което не подлежи на контрол. Не ние навиваме часовниците и командваме механизмите, които въртят стрелките - ние само ги създаваме, но времето ги кара да се движат. Всеки път щом погледнете часа, щом приберете сергията си, заради залязващото слънце, или сте принудени да станете от леглото , защото тя е изгряло - вие сте под контрола на времето. Телата ви се износват под негова команда. Ако времето не съществуваше , вероятно щяхме да бъдем безсмъртни. Но не сме.
След смъртта на Сиена имах доста време за размисли. Ако зависеше от нея сигурно щеше да ми се ядоса , че губя време , с което все още разполагам, такова, каквото тя никога не е имала.
Как бих могъл да бия времето в собствената му игра?
Как тичаш срещу вятъра толкова силно, че да промениш течението му ?
Като започнеш да взимаш животи преди времето да се е докопало до тях.
Отначало беше поредната лудост, докато не осъзнах, че има нещо привлактелно в играта с времето. За да победиш чудовище - трябва самия ти да се превърнеш в такова. А когато това се случи - започваш да разбираш чудовищата.
Да търгуваш с нечие време се оказва печеливш бизнес в днешно време. Особено когато си прецизен и отдаден в работата си.
За разлика от времето, аз убивам много по-бързо и прецизно.
И когато отново ме попита каква цена бих дал , за да имам още един ден?
Ще му извадя квитанция, с дните, които съм си откраднал от мъртъвците.

Time may be a good killer , but I aspire to be better.