rebellions are built on hope... or madness

Atharya

Тя бе две коренно различни личностни в една. Изглеждаше като неземен ангел с тези свои дълги и буйни кестеняви коси и невероятни сини очи, в които спокойно можеше да се изгубиш, и тази нейна така прекрасна, лъжлива, мила усмивка. Но под красивата си външност криеше истински демон, който е по-добре никога да не срещаш, или ако го сториш ще искаш да се отървеш по-бързо и да избягаш колкото се може по-надалеч. Можеше да бъде най-голямото ти щастие и най-голямото нещастие. И всичко това едва за няколко часа, а дори и минути. Много зависеше от настроението ѝ. А то, то можеше да се промени всяка една секунда.
Това момиче можеше да бъде най-добрият ти приятел и най-злият ти враг. Най-милото, същество, раждано някога на тази Вселена и най-мразещият и завистлив човек, който някога сте виждали. Най-чистият и най-злобният човек. Човек, пред който ти се искра да разкриеш душата си и всяка своя най-пазена тайна и този, който ще я използва по всеки възможен начин срещу теб, само за да те нарани. „Най-белият” и „най-черният” човек едновременно.
Използваше своята външност, напомняща за едно наивно и мило момиче, което би харесвало всички и всичко, което сигурно е по-чисто и от утринна роса, за да заблуждава всеки, който по някакъв повод се е докоснал до нея. Но това за нейно огромно съжаление не продължаваше вечно, колкото и да `и се искаше и рано или късно маската `и падаше. И „красивият `и идеализиран” образ се разбиваше на пух и прах. Тогава на преден план излизаше истинската Селена, искаща да има всичко. Но не я съдете прибързано, понякога наистина се загубваше сама в този свой образ. Все едно добротата и наивността в нея, я превръщаха в една различна Атария, която просто "делеше своето време на тази Земя" с всички онези демони, които бушуваха в главата ѝ.
Обичаше да взема разни неща просто така. И най-жалкото беше че всеки път, когато „откраднеше” нещо от някого, то вече не `и се струваше толкова хубаво и вече не го искаше, но въпреки това се радваше на поредната си победа, макар и с всяка следваща да оставаше все по-самотна, защото почти нямаше приятели, а дори и малкото,които имаше в момента скоро щяха да я напуснат, просто защото беше нетърпима и твърде коварна. А за някаква истинска любов дори не можеше да става и на въпрос. На дали изобщо някога щеше да се намери някой, някъде из дълбоката Вселена, който да е способен да я обича и да бъде завинагжа,и с нея.
Обичаше да тренира. Може би и точно за това беше толкова добра с оръжията. Никога нямаше да забрави първият път, когато сама беше да започнала да размахва пред очите на прислужниците, след като само преди по-малко от минута, го беше "взела на заем" от тях. Беше едва три годишна, но вече проявяваше своите странности от характара си. В моментът, в който майка ѝ - Айрис Старк влезе в стаята, ѝ се разкрещя толкова силно, че момичето изпусна ножа, който държеше в малките си ръчички и той падна на милиметри от едно от крачетата ѝ.

#майка ѝ е Айрис Старк, а баща й е далечен братовчед в семейство Ланистър - Бенджамин Ланистър, който отдавна не е между живите, защото умира, когато момичето е едва на три и половина. Беше толкова "незабележим", както често момичето го наричаше. Винаги беше странял от всичко и от цялата драма, която заобикаляше тези земи.
#винаги е обожавала Уинтърфел, защото го чуства като свой истински роден дом, макар и да е родена в Столицата по време на пътуване на майка ѝ. Това се случва просто защото никой не очаква че момиченцето ще избърза толкова много и ще се роди едва в началото на шестия месец.
#променя настроенията си за секунди - понякога е възможно най-наивното и добро момиче, което тези земи са виждали. Но друг път е просто една малка манипулативна хитруша, която обича да си играе с животите на останалите
#невероятно добра е с оръжията. Дори си има свое собствено, което е кръстила "Принцес". Можеше да звучеше лигаво, но нейната добра и наивна страна го беше измислила, а другата ѝ половина го хареса, само защото сама се имаше за "Принцесата на Седемтте кралства и свободните земи". Нищо че никой друг не приемаше на сериозно тази нейна самоставена "титла"
#голяма част от хората, които я познават истински добре, я мислят за луда и всъщност изобщо не са далеч от истината

п.п разбрала съм се с ansya за родителите ѝ и понеже трябваше да е някой доста далечен Ланистър /по мое желание за такава роднинска смесица на Селена/ и си го измислих да не е част от родословното дърво, което видях в темата и вече да е мъртъв. Ако това е проблем ще го оправя