× THE STORY ×
Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.
* * *
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.
* * *
× WELCOME ×
Вход
× LATEST ×
Latest topics
× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 6 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 47, на Вто Дек 04, 2018 9:29 pm
Land was created to provide a place for boats to visit.
2 posters
Страница 1 от 1
Land was created to provide a place for boats to visit.
Lara Kain
age: 23 | hair: brown | ordinary girl | fc: Lily Collins
age: 23 | hair: brown | ordinary girl | fc: Lily Collins
Лъчите на слънцето огряваха водната повърхност, а някъде под нея се намираше тя. С тежките си дрехи притеглящи я към дъното. С отчаяния си поглед и секнал дъх. Ръка протегната към повърхността. Почти достигнала спасението.
Внезапен прилив на енергия.
Три тласъка по-късно се бе изплувала със замах. Пръските вода се разнесоха навсякъде. Поне можеше да плува ако не друго. Тези упражнения, които ѝ предлагаха щедрите ѝ приятелки и приятели в двора ѝ бяха помогнали. Отново се бе оказала изхвърлена на кея. Нямаше значение колко се опитва и какво прави - те винаги ще я виждаха като шут, точно като баща ѝ. Нищо казано от нея не бе насериозно. Нищо не си струваше.
- Миличка, пак ли? - притеснено се завтече към нея баща ѝ щом момичето се върна вкъщи. От дрехите ѝ капеше вода, а косата ѝ приличаше на купчина тъмни водорасли сплескани върху главата ѝ. Недоволният ь поглед показваше ясно, че не се нуждае от тази загриженост, нито от помощта, която след секунди щеше да ѝ предложи. Всеки път едно и също. Едни и също обяснения от негова страна. Реч за смирение и как онова, което се случва не е истински проблем. Да го погледнеш с усмивка, да се посмееш и да вдигнеш глава напред. Защото така се предполагаше да приемаш всичко в този свят - най-добрия съвет получен от шут някога!
- Да, пак! Знаеш, че водата не е особено топла, нали, татко! - изцеди края на роклята си и в краката ѝ се образува локва. Още едно доказателство за възрастния човек, че е крайно време това да спре.
- Всичко е наред. Поне ще миришеш на свежо. - засмя се мъжа надявайки се, че ще я развесели. Беше прекрасен човек, в това нямаше спор. Мил, добър, с чувство за хумор. Именно последната черта им носеше минималните доходи, с които се изхранваха, а това предполагаше и допълнително труд от страна на Лара. Всичко беше наред. Ако лордовете можеха да си имат запазени реплики за фамилиите си, то тази на тяхното дребно семейство Кейн познати единствено с баща шут, щеше да е ''Всичко е наред!'' А не беше!
- Студено ми е! Подгизнала съм до кости! Смеят ми се не защото съм забавна, а защото изглеждам жалка! Кое му е наред,
татко!? Коя част от всичко това виждаш като наред?! - знаеше, че няма смисъл да се ядосва на баща си. Той нямаше вина, а и нямаше какво да направи по въпроса с малкия ѝ проблем. Естествено, че онези с титли и позиции щяха да правят каквото си искат с нея. Нямаше какд а им забраниш ако не си готов за последствията. Но се кълнеше, че този път бе на косъм да настигне онази русокоса фръцла и да я потоми във водата със себе си. Може би ако започнат да изчезват една по една глупавите придворни дами на който и благородник да бяха, нещата шяха да се оправят. На баща ѝ вече нямаше да му е така смешно както сега.
- Съжалявам. Няма какво да направя. Отиди да се подсушиш и се преоблечи, за да не се разболееш. Имаме супа за вечеря. - лицето му почти посърна, но усмивката все още беше там. Супата нямаше да им стигне. Освен това беше шести ден на супа.
- Не, няма да ядем супа. - хвърли някаква торба на масата,а мириса на риба удари още по-силно малката къщичка. Прясна. Поне от толкова дълго време пракерано на кея всеки ден с мокра рокля и разочарование в очите се бе запознала с достатъчно хора, които бяха склонни да ѝ дадат едно или две неща в знак на съпричастност. Естествено, щеше да оцени повече съпричаността им ако се обадеха когато групата от момичета я наосеха отново към ледената вода, но очевидно никой не искаше да рискува да се окаже на пътя на придворни дами. Трябваше да се благодари, че не се занимаваше с нея някой велик лорд, защото тогава съвсем нямаше да има шанс за нея.
- Лара как...
- Няма значение! Ще я сготвя след секунда и ще седмен да ядем, но първо ще се преоблека. И имай късмет пак да ми се ухилиш като се върна. Следващия път ще ги накарам да ми вържат тежест за крака като ме бутат, така да знаеш. - той вдигна ръце предавайки се и се зае да чисти рибита.
Майка ѝ ѝ липсваше. Седеше в стаята си. Чисто гола. Кожата ѝ вече бе изсъхнала и сега гореше в опит да стопли тялото ѝ.
Баща ѝ ѝ бе казвал, че във вените ѝ тече кръвта на стара Валирия. Естествено, на шут никога не се вярва, а и характерните светли коси и очи не бяха на лице при младото момиче, но нямаше лошо в един или друг момент да вярваш в подобни неща. Че може и ти да си специален. Дори може би по-специален от онези над теб сега. Хващаше се, че понякога си представяше какво е да си кралица на нещо, независимо на какво. Да се разхождаш с красивите си дрехи. Да раздаваш заповеди. Д абъдеш пазена строго сякаш си ангел слезал от небесата. Нямаше как да отрече, че не завиждаше, но нямаше какво да направи, за да се сдобие с нещо подобно.
Lara Kane- Common
- Брой мнения : 34
Join date : 26.03.2018
rhaella.- Sister
- Брой мнения : 1275
Join date : 14.03.2018
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Сря Юни 26, 2019 10:51 pm by ansya stark;
» Запазване на лик.
Пон Юни 24, 2019 8:59 pm by ansya stark;
» Отсъствия
Нед Юни 23, 2019 11:13 pm by Narcissa.
» Jaehaerys Targaryen|councillor of king Rhaegar|fc: aaron tveit|TAKEN
Пет Юни 07, 2019 11:34 pm by rhaegar.
» ❄❄❄ ❅ ❄❄❄
Чет Юни 06, 2019 8:07 pm by Ivyra Stark
» Ivyra Stark | Princess of Winterfell | fc: Kaya Scodelario | TAKEN.
Чет Юни 06, 2019 10:00 am by lady sun;
» ♦ insane is not always a bad word ♦
Сря Юни 05, 2019 11:07 pm by kaya
» -||in the end it doesn't even matter||-
Сря Юни 05, 2019 8:08 pm by Rose.
» A seven nation army couldn't hold me back.
Сря Юни 05, 2019 7:13 pm by doreana morras.
» "You hate me, huh? That sounds like the beginning of a love story, not the end of one."
Нед Май 26, 2019 1:51 pm by relaenya dotaris;
» and please do not hurt me, love, i am a fragile one.
Нед Май 26, 2019 10:41 am by lady sun;
» Pick your poison.
Вто Май 21, 2019 8:56 pm by Elia Sand.