Fake Royalty. | Elia Sand.

Дорн не мразеше своите копелета, за Дорн те бяха деца на една истинска страст, затова тук не те гледаха с презрителен поглед, особено ако беше копеле на краля. Елия беше именно такава. Първото, най-голямо дете на крал Дуран Мартел, появила се на този свят още по времето на царуването на покойния му баща. Любовта му с майка й беше още млада, необуздана, а той едва ли беше готов за това, което щеше да му поднесе животът така скоро.
Беше срещнал майка й из земите на Есос. Тя беше млада, красива, с екзотична външност, чийто бронзов загар блестеше като сатен, а допирът до който бе като кадифе. Не беше трудно човек да я пожелае, но беше трудно да се влюби в нея. Характерът й бе твърде небуздан, свободолюбив и темпераментен. Пътят й идваше отдалеч, историята й също. Родена в Соториос, като дъщеря на пират, тя нямало с какво да се гордее. Майка й починала по време на раждането, а баща й бил принуден да я отглежда в открито море измежду плячкосванията на търговки кораби. Корабът се превърнал в неин дом, а пиратите под командването на баща й – в нейно семейство. И макар да беше безпощаден пират, готов на всичко за пари и слава из моретата, той знаеше, че не това беше правилният начин да отгледа дъщеря си. Смътно си спомняше когато я остави на брега, макар и да беше на десет години. Страхът й паниката се опитваха да изтрият този спомен. В съзнанието й обаче ясно можеше да си спомни думите му, които се бяха запечатили. Вярваше в нея и в това, че тя щеше да се превърне в нещо повече от него. Остави я с предостатъчно злато, за да може да оцелее, да пътува, да открие своето място.
Когато бъдещият крал я срещна, беше преводачка. Лесно човек можеше да си помисли, че продава себе си, но противно на очакванията младата госпожица имаше знания, които й помагаха, за да води един приличен живот. Въпреки привидната й спокойна натура, дивото в нея живееше, онази свобода, която моретата притежаваха беше в душата й. Дали беше истинска любов, едва ли някой вече помнеше. Бяха млади, водени от страст, но това, че я взе със себе си подсказваше за истинските чувсва, които може би изпитваше към майка й.
След новината за смъртта на баща му, новият крал се върна, носещ със себе си изненада. Бе взел дъщеричката си, за да й осигури по-добър живот, какъвто верояно нямаше да получи при майка си. След съвет с Ръката на краля, на Алирия не бе дадено името Мартел. Беше първородното дете на краля, а това щеше да ощети истинските претолонаследници на Дорн. Тя беше просто Санд.
Жестът към нея бе да я нарекат Елия. Името Алирия никога повече нямаше да й принадлежи. Копелето Пясък щеше да носи името на някогашна принцеса на Дорн.
С времето Елия се сдоби с различни имена. Някои я наричаха лейди Елия, все още спомняйки си историите за прнцесата, други я наричаха пясъчната змия, а я имаше и от двете в себе си. Обноските й бяха изпипани, никога не засрамваше семейството си, но и пясъчната змия живееше в нея. Готова да хапе и да разпръсква отровата си, ако бъде предизвикана.