Quantum Immortality

Вдигна ръце, за да се предпази, но удар не последва. Баща ѝ никога не би ѝ посегнал колкото и ядосан да беше. Беше мъж от класа, а не побойник. Имаше морални ценности и строги правила. Притежаваше километри земя, беше отличен изобретател. Оръжията, които измисляше сякаш не бяха от това време. Генни. Бе оборудвал по-голямата част от армията.
Сграбчи раменете ѝ и я разтърси силно. Краката я боляха от тичането, затова просто се отпусна.
- Къде си мислиш, че отиваш. Мислиш че можеш просто така да ми бягаш! Що за момиче прави така. Да посрамиш семейството ли искаш. - крещеше срещу ѝ. Ако това бе синът му, със сигурност щеше да е последвало предизвикателство за дуел, но след като Елис бе просто нежно момиче, подобни идеи нямаше как да минат през главата на възрастния.
- Не искам. - проплака в ръцете му.
- Няма значение какво искаш ти. Помисли от какво се нуждае семейството. Егоистка. Същата като майка си си.
- Мама ни е обичала.
- Така ли! Защо тогава си събра багажа и избяга с първия срещнат? Защо ви остави сами.- сграбчи косата ѝ и беше на косъм да я издърпа, но си пое дълбоко въздух и отпусна захвата си. Наблюдаваха ги. Брат ѝ и голямата ѝ сестра седяха тихо до реката и гледаха баща си - Да не правим сцени Елис. Прибираме се. Бъди сигурна, че ще последва наказание. - задърпа я надолу по стръмната, малка пътечка простираща се от върха на малката скала до брега на реката.
- Не. - измрънка момичето дърпайки ръката си. Това вбесяваше още повече изобретателя.
- Лазиш ми по нервите! - кресна, но момичето не се отказа. Гнева растеше в очите на баща ѝ - Искаш да те пусна? Така да бъде. - отхлаби ръката си и изблъска детето в реката.
Паника обзе всяка молекула на тялото ѝ.
Не можеше да плува.
Не можеше да вижда.
Не можеше да си поеме дъх.
Дъното бе някъде дълбоко надолу, далеч от краката ѝ. Ръцете ѝ се мятаха на всички посоки, опитвайки се да изплува, но не можеше. Потъваше все по надълбоко и по-надълбоко и тогава усети порязваща болка. Преви се на две и отвори уста безпомощно да извика, но водата нахлу в белите ѝ дробове. Някаква едра маса я сграбчи за крака и я влачеше надолу и надолу. Можеше да види дири от собствената си кръв. Нямаше сили да се съпротивлява.
Може би припадна. Може би просто кислорода не достигаше до мозъка ѝ и тя не можеше да си спомни, но в следващия миг седеше на брега, а очите ѝ се затваряха. Не можеше да каже нищо. Нямаше сили.
- Бред! Повикай помощ! Моли кажи на лекаря, че ни трябва спешно! - крещеше баща ѝ, но звучеше толкова далеч. На гърба на момичето се простираха три дълбоки рани, следи от ноктите на чудовището, което я нападна под водата.
- Ще се оправиш, миличка. Ще се оправиш. - галеше я по главата и се молеше да не изгуби съзнание.
Изгуби съзнание.

Допълнително:
- баща ѝ е изобретател, тя също е наследила тази черта. много я бива да измисля и създава разни неща.
- след инцидента почти нищо не се променя, Елис спира да бяга от вкъщи, а от раните са останали само белези по дължината на гърба ѝ.

Добре дошла, да ти променя ли името?

Да. На E. Greythorn ,благодаря.