They forgot who she was.

Тя беше никой.
Никой не я познаваше.
Никой не говореше с нея.
Никой дори не я беше виждал.
Тя беше сянка.
Непозната, но тайнствена.
Тя беше р у б и н.
Скъпоценен кристал за короната на някой крал.

Но тя никога нямаше да бъде ничия.
Тя беше волната, свободната, дръзката.
Беше сама сред многото, но какво?
Никой не я познаваше, нали?
Можеше да бъде, която си поиска, където си поиска, с когото си поиска.
За нея нямаше дом, нямаше семейство, нямаше традиция и род.
Тя беше само с в о я.

Тя беше просто Р у б и. Нямаше семейство и никога не си бе спомняла да има. Сама бе семейство на себе си. Сама се грижеше за себе си, сама преживяваше всичко, каквото и да й се случваше. Нямаше майка, която да я утеши, когато сълзите рухваха от очите й. Нямаше баща, който да пребиеше момчето, разбило сърцето й и после да й говори за чест и достойнство, които да пази. Нямаше сестра, на която да сподели мъките си като на най - добра приятелка. Нямаше и брат, с когото да се боричка на мократа трева. Нямаше приятел, с който да можеше да се смее, да язди, да обикаля света и да търси неизвестното. Нямаше дори врагове, на които да можеше да излее гнева си. Нямаше и любим, когото да можеше да обича с цялото си сърце.

Ру нямаше нищо. Но и дълбоко в сърцето й нямаше нищо. Нито омраза, нито любов, нито милост, нито търпение, нито злоба, нито добрина. Нямаше нищо. То беше напълно празно от много време. В това сърце нямаше нищо, което да можеше да бъде побрано. Нямаше нищо, което да можеше да се задържи дълго. Но в пъстрите й очи се виждаше металното пламъче на фанатизма, който бе преминал в степента на лудостта, която не й позволяваше да промени нищо в живота си, да промени и мнението си за него. Руби беше целенасочена, умна, знаеше как да постигне целите си и го правеше без компромиси. Беше готова на всичко, за да получи това, което й трябваше. Така печелеше всичко. Така живееше живота си. Тялото й, умът й бяха просто една сделка за нея. Ру искаше ли нещо, си го взимаше. Нямаше нужда да прави компромиси, защото знаеше, че само така щеше да успее и винаги бе вярвала в това. Нямаше емоция, имаше само нужда за живот, за глътка въздух, която смяташе, че само така можеше да поеме. Обичаше ли живота си? - Не. Обичаше начинът, по който той й въздействаше, по който я караше да се чувства. Обичаше тръпката и тръпката обичаше нея. Нямаше емоция, а само адреналин, само нужда за живот. Без любов към него, а към изпитанията му, към всичко лошо, което можеше да предложи.

Сърцето й не жадуваше за любов. Руби не беше жената, която търсеше своя принц. Не беше жената, която нощем преди да заспи, мислеше за своя любим. Тя просто искаше да оцелее сред мъжкия свят, в който жената беше просто средство за печелене на пари, власт, слава и какво ли не. Жените за мъжете бяха едно нищо. Просто някакъв предмет, който когато остарееше, ставаше ненужен и се изхвърляше, а дори преди да бъде изхвърлен, заменян от много други такива. Мъжете бяха долни използвачи, използващи всичко в името на стратегията си. А Руби не искаше да бъде част от нечия стратегия. Тя искаше просто да бъде сама. Да бъде свободна. Да оцелява, както можеше. Нямаше нужда от друго.

Тя сама си беше Р у б и н. Няма място за други.