Даррон Пайк.

Това, което е мъртво не може да умре.
Очите му се спуснаха бавно към мъжа, хриптящ в краката му. Думи, просто думи. Всички умираха. Това беше лесното. Трудно беше да останеш жив. Продължи бавно напред, избърсвайки острието на сабята си в дрипите на друг мъртвец. Стъпваше в море от смърт, но нито мускул не потрепваше по лицето му. Беше виждал всичко. От студените полета на Севера до знойните пустини на Юга. Беше прекосил целата земя, а после и целия океан, за да намери лек срещу смъртта. Безнадеждно.
Това, което е мъртво, не може да умре.
А тя беше умряла в ръцете му. Така млада, така красива. Така отдавна. Понякога се улавяше, че вече не можеше дори да си спомни усмивката й, но гласът й продължаваше да се лее в ушите му като медовина. Ефирен, нежен, досущ като нея. Защо на този свят най-красивите неща винаги умираха първи? Защо не си беше отишъл той? Що за коварна шега му бе изиграла съдбата, да я вземе от ръцете му така рано? Имаше дни, когато все още се будеше всяка вечер и излизаше на палубата, защото му се струваше, че е чул гласа й да я зове отвъд океана. А понякога се будеше, потънал в пот, защото не чуваше писъците й. Но това нямаше значение. Тя беше мъртва. Поредната жертва на черната треска, обхванала остров Харлау.
Това, което е мъртво, не може да умре.
Бризът и солената вода се врязоха в лицето му, когато най-накрая стигна до мачтата на кораба. Зад гърба си можеше да чуе подвикванията на екипажа си. Разчистваха след клането. Едион сигурно щеше да го поздрави. Не че си говореха. Даррон присви леко очи и въздъхна. Време беше да се върне. Не, не на Харлау, или на Пайк, за да докладва на краля си. Нито към Свободните градове, за да се срещне с жриците на Рлхор. Не. Трябваше да се върне там, където беше започнало всичко преди толкова много време. На границата на живота и смъртта. Там, където светеше последната искрица, която можеше да стопли студеното му сърце. Пътуването му беше напразно. Не можеше да я върне от мъртвите. Грейджой не спираха да повтарят прословутите си думи, но Даррон вече не им вярваше.
Всички щяха да умрат.
Някъде на изток слънцето беше захапало небето и по беззъбата му се усмивка се стичаше червеникава кръв. Земя. Хоризонта прегръщаше зеленикавата земя на едва няколко мили от мястото, където се намираше в момента. Екипажът му продължаваше да се суети, опитвайки се да измъкне, колкото се може повече плячка от злощастния търговски кораб. Капитанът на Черният Кит най-накрая прибра меча в ножницата, но не се обърна. Знаеше, че ще го последват.
Беше време да се върне.
Екипажът му беше верен, по-верен, отколкото трябваше дори. Не беше син от знатен род, но хората му щяха да го последват дори в Ада. Някога щеше да носи фамилията Пайк, белязваща го като копеле, но за тях нямаше значение. Нямаше представа кой е баща му, не познаваше и майка си, но мъжете и женит, които го бяха последвали, нямаше да се поколебаят да дадат живота си за него. Последните десет години от живота си беше посветил на търсенето на лек срещу смъртта, лутайки се навсякъде по света с тях и макар да не го казваше на глас, те бяха станали неговото семейство.
Част от неговото семейство.
Другата, забаравена, половина от живота му го чакаше някъде на границата - на Вала. Мъжът, когото в продължение на осемнадесет години беше наричал свой по-голям брат, беше създал град, за когото се носеха слухове и до другия край на света. Джералдъс Фрей. Двамата бяха отраснали заедно под наставничеството на гарваните, но солената кръв на Даррон го беше повикала, когато навърши 18 години и той напусна полуразрушения замък.
Останалото беше история ...

Накратко:
Имe: Даррон.
Възраст: 32
Прякор: Акулата
fc: Luke Arnold

Роден някъде в Севера, отраснал и отгледан от гарваните заедно с Джералдъс Фрей, когото счита за свой брат и най-близък приятел. Когато навършва 19 години, решава че иска да бъде търговец и тръгва към Железните острови. Там, на 21 години се жени за Ариене, шивачка, която среща на Харлау. След една година Ариене умира бременна с първото им дете заради черна треска, която върлува на острова. След това Даррон изоставя мечтата си да е търговец и се вманиачава в идеята да съживи Ариене. Намира съмишленици сред железните мъже и не след дълго става капитан на собствен кораб и екипаж, които по една или друга причина също искат да намерят лек срещу смъртта. В продължение на 10 години, Даррон и екипажът му обикалят света, създавайки си име, като междувременно сърцето му се затваря все повече и повече. Публично се отказва от Удавения бог и заплюва всички останали, твърдейки, че не съществуват. Пиратството, което в началото е ненавиждал, се превръща в част от него и с течение на времето спира да изпитва каквито и да е угризения, за каквото и да е.
След много години търсене, решава, че е време да се върне там, откъдето е започнал и да си почине, затова към момента се е насочил към града на Джералдъс Фрей.

Когато човек срещне Даррон, не може да определи какво да очаква от него. Топла усмивка или каменно изражение. Всичко зависи от настроенията му, които обикновено сноват между приповдигнато и мрачно. Жесток повече по навик, отколкото, защото иска, с течение се е научил на етикета в различните кралски дворове, да чете и дори да пише, което е доста, предвид факта, че до 18 годишна възраст не е можел нито едно от двете. Говоримо владее и Валириански. Има меки, но свирепи черти и множество белези по цялото си тяло.


Важни отношения:
Счита Джералдъс Фрей като за своя по-голям брат.
Хладни отношения с кралската фамилия на Железните острови.
Членовете на екипажа му са му като семейство.

Одобрен, добре дошъл! ;3