Drake Walker

Дрейк Уолкър - 26 - Грейджой - Torrance Coombs

Дрейк вървеше по ръба на всичко. Някой път на живота. Някой път на смъртта. А сега по ръба на корпуса на кораба си, който не беше предназначен точно за това, но в момента всичко беше неподвижно и безопасно. А дали не беше винаги така? Дали винаги не беше внимавал? Дали винаги не беше премервал движенията си така, че да може винаги да държи в ръцете си спокойствието си? Или това беше просто една маска, която можеше всеки момента да падне и зад нея да се появи някаква скрита истина?

Зад лицето, изпитващо пълно спокойствие всеки път, не се криеше нищо друго освен друго спокойно лице, което можеше да докаже, че имаше само истинско аз, което дори не се криеше. Дрейк беше това, което е. Без тайни, без двуличия, без драмата на малкия човек. В кръвта му течеше благородна кръв. Той беше някак разхранен със самочувствието на някакъв човек, който стоеше над другите. И нямаше проблем с това. Дори понякога му харесваше да знае, че имаше привилегии. Защото не всеки можеше. Не беше някаква важна клечка, от която в действително да зависеше нещо. Беше много далечен роднина на Грейджой и дори не знаеше какъв точно им беше. Но за него нямаше особено значение това. Когато имаха нужда от него, щеше да се отзове. Не смяташе себе си за излишен, но и не се превъзнасяше. Самочувствието му никога не бе преминавало границите на нормалното и сега нямаше начин да се случи подобно нещо.

Той беше премерен, умерен. Знаеше докъде можеше да стигне и стигаше дотам. А ако искаше да продължи, винаги се уверяваше, че всичко за него щеше да бъде наред след това. При това без никакви изключения. Дрейк не би изложил себе си на опасност. А семейството му никога не бе значело нещо за мъжа. Той нямаше нужда от тях, както и те от него. Не беше любим син, но единствен, което също му носеше някакви допълнителни плюсове, които все някога Уолкър щеше да използва. Беше само въпрос на време и на прости изчисления, които щяха да направят нещата за Дрейк такива, каквито на него му се иска.

Корабът му беше подарък, а богатството му някак растеше. Разбира се, от грабежи. Дрейк бе типичен пират. Не много известен, но достатъчно нашумял сред обществото. Някои хора се бояха от него, други, го мислеха за поредното пиратче, което си мислеше, че можеше да направи нещо по - голямо от това да ограби някаква си дама. Това никак не беше така. Дрейк често участваше в големи грабежи и си взимаше от тях слава, жълтици или някаква ценна информация. Всичко можеше да бъде от полза. Не беше готов на всичко за целите си. Защото всичко беше твърде много. Дрейк не бе готов да даде всичко, за да получи някаква малка част, докато можеше да не се натоварва и да получи отново същото.

Или поне така мислеше до днес ... докато не се срещна с нея. Макар че все още не беше сигурен какво мислеше за нея. Не знаеше какво да прави с нея ... или просто така си мислеше, за да се заблуждаваше. Макар и да знаеше, че точно това беше безсмислено. И някога щеше да признае и сам пред себе си, и сам пред всички. И тогава нямаше нищо да има значение. Защото щеше да има нея.