“All we do is think about the feelings that we hide.”

Здравей, Алирис,

Пиша ти само, за да ти кажа, че съм добре тук. И да попитам ти как си.
Последните няколко седмици бяха... различни. Но все още не съм сигурна дали са хубаво различни. Не получих вест от теб и това ги направи по-трудни, отколкото очаквах, защото ми липсваш. Но не те виня. Не ти се сърдя. Надявам се и ти да ми простиш.
Знаеш, че не исках да се случи, нали? Не го очаквах. А ти не можеше да го спреше, ти не знаеше какво се случва. Отговорността беше моя. Съжалявам.
Започвам да се чудя дали мястото ми наистина е тук. Все пак... слаба съм, не мога да бъда до Регар, нито до теб. Стоя и наблюдавам през прозореца на топлата стая. Един дракон не прави така, нали? Да, знам, сега започвам да се подобрявам и майстерите казват, че скоро ще мога да излизам, но дали това ще ме направи по-силна? Аз се съмнявам. Но ще те послушам и ще се постарая. Това мога да направя, да изчакам до тогава, за да те видя отново. Вече ми липсваш, но ще се справя.
Ще ти се реванширам за всичко. Ще те направя горда, ще бъда внимателна. За теб. Няма никога отново да съжаляваш, че съм твоя сестра. Един ден отново ще бъдем двете, както преди. Обещавам.
Надявам се скоро да те видя, дните между тези четири стени са сиви. Понякога имам посетители, които ме разсейват, но те не остават за дълго. Казват, че било опасно.
Е, нямам много още, което да ти разкажа. Ще очаквам отговора ти с нетърпение.

С любов,
Рена.

▬ РОДНИНИ...
The Targaryens