i've got no roots

едно, две, три, четири! едно, две, три четири!
завърташе все на всяко четно ''четири'' и скачаше при всяко нечетно ''четири''. усмихваше се широко и припяваше  нежно с музиката завършвайки цялостната картина на безгрижност и жизнерадост царяща благодарение на нея. всички, които я гледаха се радваха от сърце или поне така изглеждаше. харесваше ѝ този живот който водеше. пътуваше с трупата откакто се помнеше. две кортизанки, джудже, бивш рицар на шейсет години разказващ най-невероятните истории, десет годишна с невиждани бойни умения и завидна сила и говорещ папагал с мълчалив и странен собственик. и макар не навсякъде да ги възприемаха добре по-заможните хора от населението на уестерос, то поне по-бедната и земан част от хората им се радваха от все сърце. а онова което показваха зависеше изцяло от мястото. в ледените земи на старк главни теми в набора ѝ от песни бяха онези за лято, за безгрижни утрини и за зелена трева. а в онези на ланистър пееше за безкрайното море, за красивите вълни и солените пръски по кожата. едновременно нямаха дом и живееха навсякъде. живееха за вечерите и обожаваха сутрините. ръкоплясканията щом приключеше с песните си не можеше да се сравни и с най-топлата храна, която бе яла.
всичко бе започнало, когато малката ерин бе оставена. другарите ѝ от трупата дори не можеха да си спомнят къде точно я бяха открили, но я бяха взели под крилото си. грижеха се за нея. отгледаха я. до десетата ѝ година се чудеха какво ще я правят, защото не се изявяваше с особени таланти освен с нестихващия си интерес към животните. с времето ѝ гласът ставаше все по-звучен и все по-звучен и ето че днес можеше да пее с невиждана лекота и чувство. а мелодиите винаги бяха така перфектно изпълнени. но на зрителите не им стигаше само това, затова започна и да танцува. всичко беше по-красиво изпълнено с танц. но не това беше всичко. освевидно имаше малко повече талант заложен в себе си. разбра, че е варг чак когато навърши петнадесет. бе сигурна, че живота няма с какво да я изненада. представете си освен великолепния глас от който настръхваш, освен движенията изпълнени с такава грация и величествено да прелети някоя голяма птица над главите на хората или да скочи някой вълк.
тези хора, гласът си, танците си, искрената усмивка, инатливия характер и увереност в комбинация с варг същността си я правеха напълно достатъчна сама за себе си. какво повече можеше да иска момиче като нея...    какво ли наистина...