An angel is everywhere to see it.

Всички приказки започват с имало едно време, нали? Е нека бъдем и ние така.
Имало едно време едно червенокосо момиче на име Анабела Старкс, тя вярваше в доброто, че то ще победи, че света ще бъде едно розово пространство с много еднорози и дъги вместо мост. Това момиче намираше доброто дори и в най-лошото нещо. Можеше да оневини и най-виновния човек в света. Нямаше нито злоба, нито завист, нито алчност в нея. Тя бе всеотдайна към света, беше мила и добра. Опитваше се да помогне на всеки, раздаваше любов на ляво и ясно. Самата тя никога досега не беше срещала любовта. В далечно минало тя нямаше нищо и се радваше на еднда трошичка хляб, това я направи такава каквато е в момента. Делеше яденето си с всеки и подаваше ръка на всеки, но хората те бяха лоши. Опитваха да се възползват от нея по какъвто и да е начин, защото виждаха наивността й. Въпреки всичко тя има нещо, което мрази повече от всичко. Войната! Това нещо бе съсипало живота на хората и тя го осъзнаваше. Мразеше я, не искаше да съществува, опитваше се да прекрати всяка война по между семействата но това не беше по силите й. Не можеше да повярва как някой хора бяха способни да убиват жени и деца заради някакви територии и власт. Белла никога не е смятала, че може да се стигне до такова положение. Тя не приемаше никой за враг, но семейството й имаше други виждания. Въпреки всичко тя трябваше да се съобразява с тях и мнението им. Не можеше да им обърне гръб и да си прави каквото й е кеф, то можеше но не беше необходимо и правилно. Белла никогя не би проявила интерес да управялва и да владее най-много земи, това до някъде беше добре понеже майка й не бе на никак високо ниво в йерархията на Тълли а за баща й можеше да се каже същото само дето имаше по-добри връзки.. Самата тя искаше спокойствие и свобода. Не се нуждаеше от придворни или нещо подобно, също така не вярваше някой да я нарани и за това не позволяваше никой да й върви по задника като охрана. Тя беше своенравна и силна, но никой досега не беше виждал Белла в действие.
Дали нейната приказка щеше да бъде с добър или лош край, предстоеше да видим.