be the one who can change everything

Hexia Lincoln|25|Courts|Crystal Reed

do you remember?
Помниш ли? Помниш ли момичето, което живееше безгрижно? Помниш ли момичето, което макар и да нямаше много бе по-богато от цялото кралство? Парите за него нямаха значение тогава. Единственото, от което се интересуваше бе семейството му. Помниш ли го? Останала ли е частица от него още у теб? Не? Разбираемо. Всички се променихме във войната. Всеки един от нас изгуби частица от себе си тогава.
Сега от онова момиче няма и следа. Единственото нещо, което не се е променило е името му. Хексия. Просто Хексия. Нямаше фамилия. Не желаеше да си спомня за миналото. Не желаеше да си спомня как изгуби баща си и майка си. Не бе героично, напротив. И двамата умряха от глад. Забравени от владетелите си.
Това момиче се научи как да се изхранва. Нямаше пари да си купи лък, но за сметка на това успя да си направи от подръчни материали. Започна да ловува. Изхранваше не само себе си, но и останалите, които имаха нужда. Беше състрадателна към тези, които нямаха нищо, защото вече и тя нямаше. Към господарите си изпитваше само ненавист. Не се интересуваха от поданиците си. Всеки ден умираха хора от глад, а никой не се интересуваше.
Каквито пари успееше да припечели, споделяше. В някои дни се лишаваше. Не можеше да го сподели. Само ако имаше начин да успее да накара господарите на всички земи да погледнат хората си. Да видят как живеят бедните хора. Да се опитат да живеят ден или седмица на тяхно място.
Може би успяваха да видят някои и да им помогнат, но защо до сега не бе чувала?
- Благодарим, Хексия. Отново ни спасяваш. - момичето се усмихна на възрастната жена. Само ако можеше да стане приближена на която и да била принцеса. Ако можеше да стане една от дамите и да се опита да промени възгледа й.
Едва вечер, докато си почиваше чу шум. Храстите се размърдаха. Чуваха се гласове на мъже. Говореха за най-различни теми. Не знаеше дали ще я видят. Не знаеше дали ще й направят нещо.
Не говореше за онази вечер. Не говореше за това, което извърши няколко месеца след това. Държеше се както винаги, макар и малко резервирано. Когато видеше мъж, започваше да изпитва неописуема омраза. Малцина от тях бяха това, което показваха. Зарече се, че ще нарани всеки, който посегне на жена, против нейното желание.