Please see me, reaching out for someone I can’t see.

Say it, and I'm yours.

Bellenora White||25 y/o|| Essos (Braavos)||fc: Leighton Meester

Отвори очи.
Не, не беше сън. Болката беше напълно реална. Изгаряща, ужасяваща. Погубваща.
Последните няколко минути Бела стискаше очи, повтаряйки си, че това е просто сън. Плод на въображението й , нищо повече. Просто съзнанието й си играеше с нея, отваряйки вратата за най-ужасяващите й страхове. Но с всяка отминала секунда болката ставаше по-силна и тя трябваше да посрещне действителността.
Можеше да го направи. Беше силна, по-силна, отколкото някой можеше да си представи. Преди няколко месеца, когато напусна съпруга си, беше решила, че животът и се разпада, но все пак успя да събере пърченцата и да се подготви за детето, което очаква. Щеше да го отгледа и щеше да му даде всичката любов, на която бе способна. Със или без мъж до себе си, каквото и да казваше обществото за нея. Всичката любов, която таеше към Данис, щеше да даде на това дете. А тя го обичаше. Обичаше го повече от всичко и именно затова не можа да понесе да го гледа толкова променен. Почти луд.
Когато беше още дете се беше научила да мисли за брака като за задължение. Като за нещо, което трябва да направи. Не смееше да мечтае за щастие и вечна любов, след като беше видяла много примери, че те са само мит. И въпреки всичко ги получи. Имаше възможността да избере сама съпруга си от много кандидати, а тя избра именно него. Беше решила да посвети живота си на него.
В началото й беше трудно да повярва, че всичко за тях се нарежда толкова добре. Още когато му каза „да” знаеше, че прави правилен избор, но не се беше надявала, че бъдещето им ще бъде толкова спокойно.
Докато не се появи тя.
Една обикновена робиня се появи в живота им и преобърна всичко. Окупира цялото внимание на съпруга й и го превърна в напълно различен човек. Нещо, което гордият нрав на Белинора не можа да понесе. С какво едно обикновено момиче беше по-добро от нея? Бела имаше добро име, наследство и красота. Беше необикновена жена с темперамента си и острия си ум. Какво повече можеше да му предложи това момиче?
Затова си тръгна без да казва нищо и без да поглежда назад. Можеше да замине далеч, където никой не знаеше името й и да започне нов живот. Далеч от него. Стига да не беше разбирала за детето, което очаква. То единствено я накара да се бори за съдбата си в Браавос, където имаше кой да й помага. Знаеше, че то ще я направи щастлива и искаше да се бори за това щастие, което вярваше, че заслужава.
Но в онази нощ всичко се преобърна за броени секунди. Кошмарите заеха своето място в реалността и не обещаваха скоро да го напуснат. Ужасът от случващото се се разливаше по тялото на Бела заедно с болката. Но паниката я обзе, щом се огледа из стаята. Фактът, че Данис не беше до нея я накара да се вцепени за момент. Почувства се толкова сама, колкото не се беше чувствала никога през живота си, за пръв път истински усети липсата му до себе си.
Чу се да вика името му. Повтаряше го отново и отново. Не беше сигурна как бе намерила сили за това, но продължаваше.Трябваше да бъде силна, но имаше нужда от него, за да го постигне. Той беше единствения, който можеше да й помогне да премине през това. Единствения, който беше способен да я спаси от ужаса, който я бе обзел.
Придворната дама дотича до нея паникьосана, но изведнъж изражението й стана дори по-ужасяващо.
Тогава Бела обърна глава и видя червеното петно, което беше попило в завивката. За момент забрави физическата болка. Забрави за всичко останало, виждаше само кръвта пред очите си. Мислеше само за това, което тя означаваше. Повече не можеше да отрича онова, което се случва.
Не, не, не.
Не можеше да го повярва.
Не искаше.
Усети как ставаше все по-трудно да остане в съзнание. Тялото й искаше да се предаде, отказваше да продължи да се бори срещу болката. Но Бела нямаше да заспи.Дишането й беше станало учестено, а погледът й беше замъглен. Знаеше, че скоро няма да има сили да продължи да се бори. Беше уморена от непрестанната болка, от паниката. От известно време стаята не спираше да се върти пред очите й. Беше наясно какво става, но как беше стигнала до тук? Нищо в този момент не беше както трябва.