Love is all we have- the only way to help each other.

Love is all we have

the only way to help each other.  

На пръв поглед, а дори и на втори, Изабела ще ви се стори едно съвсем обикновено и крехко човешко същество, но дори те не са лишени от описание на външност. За завидна височина при Изи не може и да се говори. Тя си е миньонче. Е, не е чак толкова ниска, но но не е и висока. Хубаво е, че е дарена с дълги крака, което оптически мами за реалната и височина. Кожата й не е нещо фрапиращо. Не е нито зелена, нито в друг неестествен цвят, а още по-малко е мъртвешки бледа. За нея може да се каже единствено, че е мека и с приятен прасковен загар, който понякога се изменя в бронзов, но всички знаем, че човешката кожа се променя при продължителна слънчева светлина. Очите й винаги са обект на спор и завист. Едни просто си умират да имат цвета им, а други вечно спорят дали те са сини или зелени. Истината е, че са сини, но не просто сини. Те са тъмно сини с леки примеси на сивота, откъдето идва и илюзията, че са зелени. Косата й е дълга до средата на гърба й. Понякога Изи споменава, че вечно й пречи, но за нищо на света не би я постригала и не би посегнала на нея. Просто обожава да се оплаква от нещо. На цвят е руса, но има участъци с по-тъмен оттенък, а в корените е контрастиращо тъмна, което винаги е обект на въпроси дали се боядисва и как задържа този забележителен меден нюанс, а в същото време запазва и кашмирената мекота на косата си. Друго, което трябва да се знае за нея е, че изглежда изключително крехка. Дори има хора, които се страхуват, че може да се нарани всеки момент, което не е изключено при нейния буен характер и огромна липсва на внимание, но трябва да се знае, че Изабела е достатъчно силна. Фигурата й е слаба. Предимно това се дължи на гените, които е наследила, но няма ден, в който Изи да не се погрижи за тялото си, бягайки в гората или правейки леки упражнения у дома. Ако се спрем отново на лицето й в нейната цялост можем да кажем, че то е овално, а устните й са плътни и бледорозови. Когато се усмихне, а Изабела често го прави и има наистина зашеметяваща усмивка, от двете й страни се образуват леки трапчинки.

Характерът на Моон съдържа от всичко по малко. При нея положителните и отрицателните страни са еднакви на брой, но за сметка на това много разнообразни. В един момент Изи може да бъде истинска кучка. Пожелае ли нещо, то то ще бъде нейно, но почти винаги го получава без да създава коварни планове. Но подобно поведение никога не я превръща в лицемерка, защото тя никога не би се променила за пред хората. Както тя винаги казва: „Щом не ме оценяват, те губят.” Тя никога не би паднала на нивото на някой момичета, които са готови да пожертват дори себе си и достойнството си, за да се сдобият с нещо. Тя просто не е такъв човек и винаги е презирала подобен тип хора, но ако някой от приятелите й попадне в такова положение, то тя е готова винаги да подаде ръка и да запази честта им. Точно това я прави мечтана приятелка. Изабела избира приятелите си според техния характер. Никога не би нарекла някой „приятел” дори този човек да притежава половината светско богатство. Тя е енергична и амбициозна личност. Щом се захване с нещо, то влага цялата си сила и воля в него и ако не успее, то поне знае, че се е постарала. За разлика от милионите хора по света, вечно целящи се в нещо, тя никога не прави дългосрочни планове за бъдещето си. Толкова пъти се е убеждавала, че няма смисъл, защото тяхната природа е толкова крехка, че всичко се променя толкова бързо, за това винаги живее за миг. Сигурно за това и не обича да прекарва много време в размисли, а неволно се спуска във всяка нова лудория, следвайки инстинктите си. Като цяло Моон е своенравна и буйна, на моменти и коварна, но винаги е готова да помогне на приятелите си, а е и изключително доверчивa. Особено трябва да се има в предвид, че и тя като всеки човек има своите слаби моменти. Понякога загубва желание за каквото и да било. Емоции като гняв, разочарование, страх и упрек към самата себе си не са непозната част от ежедневието й, но тя все по-често се опитва да ги забрави, поради което в последно време винаги живее на ръба на опасността.

Всичко беше нормално, доколкото е възможно за един войн в женски пол. Изабела имаше всичко, което някога бе искала. Имаше къща не много голяма и не като на онези богатите семейства, но имаше дом в който да живее. Тя можеше да му се наслади и самата тя можеше да го преправи както й харесва. Не разполагаше с голямо наследство от родителите си, но имаше достатъчно жълтици. Имаше мъж до себе си, който малко или много обичаше. Следващата част от живота й не е за разказване може да я прочетете в дневника на дъщеря й.
ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ НА ЕДНА МАЛКА ПРИНЦЕСА :
Беше една спокойна вечер . Всички почиваха около камините си докато аз отново събирах дрехите от деня . Не бях сама той беше при мен и както винаги създаваше проблеми .
- Защо купуваш неща от толкова рано ? - попита нервно Стайдър а аз просто събрах вежди и го погледнах недоволно . До преди да разбера , че съм бременна той беше съвсем различен . Държеше се мило и не избухваше толкова често а сега дори аз не разбирах какво му стана .
- Защото искам да съм подготвена за разлика от теб и не са ми важни чашите с алкохола а детето в корема ми . - стоях все така със скръстени ръце и не казах нищо повече .
Няколко часа по-късно :
- Може изобщо да не износиш това дете а ти вече се вкара в света на родителите . - крещеше той а аз просто стоях с запушени уши и чаках да млъкне .
- Млъкни не искам да те слушам махам се от тук и не искам да стъпваш в живота ми повече никога ! Не ме интересуваш ! - миг след това събрах багажа си и напуснах дома му .
*****
В този ден той отново се върна . Отново влезе в живота ни а аз не можех да го изгоня . Бях слаба и безпомощна . Времето течеше а аз не можех да оставя детето си без баща само защото  държанието му се променяше като сезоните . Отворих вратата и той беше там пред очите ми . На външен вид отчаян но всъщност се съмнявах , че е така . Пуснах го в дома ми и там остана . Беше се променил грижеше се за мен и чакаше с нетърпение да се появиш . Всичко вървеше като по вода . Хората говореха какво ли не а ние не обръщахме внимание на думите  им . Правехме се , че не ги чуваме и просто се радвахме на живота . Този свят със негово присъствие ми се стори като сън от , който не исках да се будя .
*****
Чувствах се ужасно а него го нямаше . Беше изчезнал някъде . Нямах сила да мръдна но това беше най-радостния ми ден през целия ми живот . Тогава ти се появи на този свят и върна чувството ми за живот . Моментално зае неговото място и липсата му вече не се усещаше толкова много . В този час за първи път те взех в ръцете си и още тогава казах , че никога няма да те оставя да си сама . Обещах го на себе си и на теб .
15 минути по-късно :
Вратата се отвори а това беше той с един огромен букет и усмивка на лице . Блясъка в очите му ме накара да повярвам , че е щастлив и се радва . Ти беше взета от женате и нямаше как да те види . Съобщи ми ,че отива да уреди нещо а аз не го пуснах преди да подпише документите ти . Нямах намерение да стоим там повече и миг но се наложи . Той напусна стаята .
6 часа и 45 минути по-късно :
Видях писвмо на шкафа до мен. Не знаех колко време е стояло там, но когато го отворих останах съсипана от прочетеното. Той ни беше оставил . Беше ме излъгал за името и фамилията му , беше се подиграл с чувствата ми и какво ли още не . Но това пак остана най-щастливия ден от живота ми защото в него се роди ти слънчице мое .
***
Това е първия ти рожден ден Емма . Днес ти за първи път празнуваш . Всичко започва от сега . Живота не е толкова лесен но ние ще се справим . На този ден не получихме и картичка дори от него но това не е важно аз Изабела Моон се опитах да не позволя на липсата му да те нарани . В този ден си обещах , че никога няма да позволя да плачеш за него . В този ден ти беше щастлива както винаги . Усмивката ти ме изпълваше с надежда и сили за живот . Но знам, че ще дойде момент в , който трябва да говоря с теб за това пиша всичко това ….
----
В днешно време тя е една дивачка-войн, която живее сама и отглежда малката си дъщеря далеч от всички. Готово е да даде живота си за това малко русо същество. Но живота не винаги е справедлив....

Допълнителна информация:
* Любимият й сезон е есента, но не харесва студа.
* Често се паникьосва, ако закъснява или нещо не е според плана.
* Обожава аромата на лавандула, мента и шоколад.
* Не е човек, който вярва, че дневниците помагат, нито смята, че така ще запомниш случилото се по-добре, но понякога обича да излива мислите си на някой празен лист.

Scarlett Johansson, Isabelle Moon, 26 years, COMMON PEOPLE