jealous sea

by aquinleya frost; Пон Дек 03, 2018 8:01 pm

When it runs, it runs like lightning through my teeth

aquinleya frost | essos born, a court lady and follower of the lannisters | 22 | fc. kiernan shipka

Казват, че сойките таят неопитомена, престъпна обич към бляскавите неща. Щом е така, дали техните прародители, драконите имаха подобен брилянтен афининтет?
Ако се съдеше по ловките малки ръце от бели като порцелан, и меки като топъл хляб, които се промъкваха в чуждия шлифер – определено. Но никой вече не ги наричаше Санд или Сноу, само те, в изблик на странно, срамежливо достойнство, което се появяваше без предупреждение, като стар любовник, след няколко питиета в повече, или в забвение от мъртъв патриотизъм, някога Акинлея наричаше себе си с фамилното прозвище, което дори не бе нейно. Веднъж или дваж бе чула чичо й да го промълви едва доловимо, като струйка студен вятър в топло, лятно утро.
Акинлея не познаваше други копелета, освен тесния, непробивен кръг от четиримата си най-близки хора и ако трябваше да е честна, бяха й омръзнали. Студеният характер, преплетен като урборос с горещата кръв правеха общуването с най-сърцатите членове на фамилията едва поносими. Особено, когато си прекарал 18 години в тяхното платинено присъствие. Рядко й позволяваха да пътува и никога извън пределите на схлупения, каменист град, нагнездил се в едно мразовито плато, което дори кралят Лято не би могъл да стопли с лъчистите си обятия. Крепостта бе обвита от обръч мъхести зъбери, които умело се преструваха на дъхави гори, а по тях цъфтяха червено-черни знамена, които се съревноваваха с вятъра.
Акинлея си бе избрала малка стая в полу-разрушения замък, пред който туристите от другите градове умираха да се снимат. Те я забелязваха честичко, сгъната на прозореца на кулата и усмихнато й мятаха, сякаш бе зоопарков експонат. Почти снежните й къдрици ярко я отличаваха от тъмнокосите тълпи и тя рядко оставаше незабелязана, макар така силно да се опитваше да поддържа инкогнито статус. Единствено тъмните й очи подсещаха непознатите за наследството на старите есоски, което носеше във вените си.
Тя не веднъж бе молила чичо си да й позволи да посети далечните си роднини, а той все я увещаваше, че когато навърши своето пълнолетие и приеме люспестата, змиевидна корона на бялото си чело, ще бъде свободна да го прави.
Ала той не знаеше, че тя и сега бе свободна да се скита, предрешена в бащините си дрехи, със скрита, под тъмна плетена шапка, коса. Носеше със себе си и малък книжал с рогова, в случай, че й се наложеше да се защитава.
В полите на града животът бе друг – не по-щедър, но по-цветист. Имаше веселие, глъч, безпардонност, които я караха да забрави призванието, което така дълго й бяха насаждали.
В кварталите имаше познати – дребни джебчии, като самата нея, които я наричаха с прякора, който си бе избрала сама: Лий. Разменяха съкровища, истории, цигари, целувки, шишета с контрабанден алкохол под лунното око. Повечето от тези несретници намираха убежище и безсмъртие и в редовете на Акинлея. Тя ги вкарваше в своята голяма игра на оцеляване, в която не участваха и без това.

FICHE PAR STILLNOTGINGER.

by **ansya stark;** Пон Дек 03, 2018 8:53 pm

Добре дошла! Smile

jealous sea

jealous sea

Re: jealous sea