The thin line between kindness and naivety.

by Ahinora T. Вто Дек 04, 2018 8:58 pm

Ahinora Tulli at the age of twenty.

I can be your Lady or Warrior..

The road is dark and empty. The heart broken again. Love is naked, without taste. Life begins again. The night is cold and evil. The Soul - Exam to the Bottom. When will you go back, when? Sip the bitter wine. The days are empty and deaf. The body throbs only. There is no one next to me. May you love me, I hope! Sama, in the dark night ... Broken, silent! I have no power ... For a better dream! Sam ... and watching the stars! The soul is scattered! I remember with sorrow for the days ... Confused, sadly drunk! Same, though among people ... With the mask, well-chosen! Pain does not get tired! Love is still misunderstood!

Мислите си, че познавате най-милото, нежно и добро същество в света? Мога да Ви уверя, че не е така, освен ако не познавате това червенокосо момиче. Ахинора Тъли е дъщеря на покойния Лерос Тъли. Още от малка тя бе научена на възпитания, доброта и милост. В нея нямаше чувства като омраза, завист или алчност. Това момиче не се интересува от земи, владение и конкуренция. Тя иска мир и спокойствие. За нея е важно хората да се усмихват, да са щастливи и да се обичат. Това момиче вярва в доброто, вижда живота като едно розово петно. Искаше да помогне на всеки и да накара хората да вярват в доброто, искаше да няма нещо като омраза и страдание да не вижда сълзи в очите на хората. Нора даваше всичко свое без да иска нищо в замяна, би прибрала просяк в дома си, би наела дори крадец на някаква длъжност в дома си. Според нея всеки заслужаваше втори и трети шанс. Нейната доброта храничи с наивност. Въпреки това не понася да я лъжат и някой направи ли го не е добре за него. Ахинора е твърде лесно ранима личност. Тя не може да понася да я съдят, да я обвиняват и да я унизяват. Не приема нападки срещу нея като нещо нормално.

Въпреки всичко тя може да е много студена, има моменти когато стои сама в някое ъгълче и размишлява. Кога за Политика, кога за Приятели, кога за Семейство... все различни категории от живота й. Можеше да прекара цял ден сама и да наблюдава през прозореца, въпросът беше да не я закачат, защото тя твърде добре вършеше работата си. А ако нещо не беше както трябва можеха да й кажат къде е сгрешила и да се извини а миг по-късно да оправи грешката. Тя е твърде голям перфекционист. За нея ако даден предмет не е на точното му място то тя не може да го гледа, ако някой не е в настроение то тя ще направи всичко по силите си за да му го върне. Тя е личност с чувство за хумор. При нея титлите нямат значение, може да има за приятел както Кралица така и чистачка. Според това момиче нямаше нищо срамно да работиш дадено нещо. Дори и момичетата които продават тялото си за жълтици, също заслужаваха нещо по-добро. Ако някога Ахинора имаше възможност щеше да освободи всяка една робиня и всеки роб, щеше да опита да изравни хората по света и да вкара мир по между им. Но тя никога нямаше да има тази възможност, защото хората не обичаха добротата й. Смятаха я за двулична и използвачка, не вярваха в нея и като цяло не я понасяха. Не знаеше защо това е така и много се натъжаваше като се сети за тази тема, но тя нямаше избор. Хората бяха такива, озлобени и на щрек.

Ахинора мечтаеше, тя имаше много мечти. Надяваше се един ден поне някоя от тях да станат реалност. Мечтаеше за добър и мил съпруг, дори не държеше да е с титла, мечтаеше на червенокоси наследници. .... мечтаеше за дом далече от Речен Пад, някъде където да не се налага да търпи Крал като сегашния й. Тя не харесваше начина му на управление и като цяло държанието му. Но той беше неин Крал и тя нямаше право на дума. За това и не казваше нищо, беше се примирила. Живееше така, че да е добре както за другите така и за нея самата. Спазваше правилата и изпълняваше изискванията в очите на всички от семейството тя беше момичето с най-мил характер и пълна идеалност. Но извън пределите на Тъли хората не бяха толкова благородни към нея. Имаше някой, които я харесваха ... други които не можеха да си позволят да я допуснат до себе си а трети... просто я мразеха е така без причина за разнообразие. Въпреки всичко тя запази добротата си, остана с мечтите си и не допусна никой да я докосне. Вярваше в любовта, но не я беше срещала, а без любов никой нямаше право да докосва тялото й. Беше крайно непредсказуема и наивна. Дано някой ден не си изпатеше от тази наивност, защото света не беше розово петно както тя го виждаше, далеч нещата не бяха толкова красиви и приятни.

by reyna targaryen. Вто Дек 04, 2018 9:16 pm

Одобрена.

The thin line between kindness and naivety.

The thin line between kindness and naivety.

Re: The thin line between kindness and naivety.