What I do, I do best.

Бастиън не беше най - доброто нещо, което можеше да се случи на човек. Не беше особено добър като човек. Не беше опасен физически, макар че имаше потенциал. Но не беше добър душевно. Беше меко казано ужасен. Не заслужаваше щастие. Просто защото правеше много глупости и така проваляше всичко в живота си. Беше му специалитет. Затова толкова години беше сам. Но не защото нямаше коя да бъде с него, но защото самите му жени не издържаха да бъдат около него. Може би вече беше сменил труповете на бившите си съпруги няколко пъти. Но защото не обичаше да бъде сам, защото не можеше да бъде сам. Не искаше да бъде сам, защото иначе щеше да остане с ужасното същество вътре във себе си. А това значеше да се обрече на обвинения.

А Сигфрид не би си признал вина. Никога. Дори да е очевидна и особено ако признанието щеше да отнеме живота му. Всъщност беше умен, беше хитър, умът му работеше бързо, но не и за това. Работеше бързо когато ставаше дума за работата му. Там той бе най - добрият ... в околността, но ако бе разраснал бизнеса си, хората щяха да го знаят повече. Обаче Бастиън нямаше нужда да бъде много познаван. Достатъчно му бяха приходите, които имаше. Те му бяха достатъчни, за да може да отгледа двете си дъщери. И относително. Едната вече беше женена, но не се знаеше кога щяха да имат нужда от него. А другата беше още на две, но си имаше майка за тази работа. Не му се беше налагало да копае нова дупка. Защото той не ги търпеше. Не можеше да ги търпи.

Щеше да си прави каквото иска... а го правеше, защото алкохолът му позволяваше това. Беше най - голямата грешка в живота му, но я повтаряше отново и отново, защото беше идиот. А след това страдаха хората, които обичаше. Или ... не, той не обичаше никого. Дори от децата си гледаше да се отърве възможно най - бързо, а жена си я ползваше само за да задоволи нуждите си и нищо повече. Но напоследък го дразнеше и щеше да я убие и то без да му мигне окото.

Беше кръвожаден, беше готов да действа, беше импулсивен ... и съжаляваше. Беше пълният идиот. Беше глупаво да си мисли по този начин, да се държи така, но не можеше да сдържа нито една емоция в себе си. Затова често си имаше проблеми, имаше си много проблеми. Проблеми, с които не можеше да се справи. А ако можеше, то просто убиваше и забравяше. Осъзнаваше, че не беше редно, че трябваше да спре, но съзнанието му го убиваше, когато алкохолът работеше вместо него.

Искаше да забрави за целия си живот. Искаше да забрави за ...

Той знаеше.

Не се държеше така без причина. Мразеше детството си, но даваше на децата си същото. Беше се превърнал в баща си, а Бастиън него го мразеше. Но беше баща си ... защото такъв беше животът. Рано или късно човек става като родителите си. И даваше същото на децата си.

Но дали щеше да успее да се измъкне от тази дупка в живота си? Той не знаеше. Не вярваше и че щеше да научи. С времето дори не искаше да научава, защото му беше безразлично.

Одобрен си и добре дошъл!