free spirit.

| nineteen years old | common people
| fc. Candice Swanepoel |

Лирия бе млада и красива, което бе основният критерии, по който господарите избираха робините си. Но за разлика от повече, тя беше образована и от добро семество, което я праеше далеч по-интересна от повечето момичета, които бяха просто безгласни букви. Лица без мнение, живи същества, но не и личности. А Лирия беше някоя, отстояваше себе си, дори като робиня, което не един или два пъти й бе навличало проблеми.
Помнеше първият си ден като робиня, но знаеше, че последният й такъв наближава в момента, в който чу за мъжът от Волантис, който иска да я откупи от господаря й. И без да го вижда знаеше, че това е брат й. Беше я открил и скоро щеше да бъде у дома. Той беше боец, истински воин, в чиято сила не се съмняваше и за минута. Помнеше последната му битка, или поне Лирия така си мислеше, преди той отново да се завърне на онова ужасно място и да продължи да се бие. Но тя вече беше свободна, вкуси отново от това да не принадлежи никому. Дарис искаше най-доброто за малката си сестра, затова я върна обратно във Волантис, където да се увери, че е добре, въпреки множеството й протести да не заминава отново. Чувстваше се предадена, сама. Беше сама в Толос и дни, след като се събра с брат си, отново остана сама. Когато чу за завръщането му, ентусиазмът се зароди в нея, душата й трепетно го очакваше, само за да разбере, че отново щеше да е сама. Носеше със себе си трофей – жена, която Лирия успя да намрази в мига, в който разбра, че е бъдещата му съпруга. Мразеше я още преди да разбере името й, преди да чуе гласът й, защото отново щеше да остане сама, след толкова години далеч от брат си. Една робиня не можеше да го отнеме от нея.