Fairytale gone bad///

Скай потропваше с крак, срещайки суровия поглед на кралицата. Не сваляше стъклените си очи от нейните, дори не трепваше при жестокия и вид. Дори поколения наред фамилията И да бяха кралски съветници, дори пъпът на всеки нов потомък на тази фамилия да бе хвърлен в кралския двор на Волантис, все още шокови вълни преминаваха през тялото му, когато се сблъскаше с отговорностите на това да бъде довереник на самата кралица.
Отговорности, които Ханъл пресвободно бе прекрачил.
При нормални обстоятелства му бе пределно ясно, че нямаше да бъде пощаден, но пък кой знае, може би съдбата би била на негова страна.
- Да, да, знам. - завъртя очи, след което отново изгледа кралицата многозначително. - Знам кой е баща ми, не се тревожи. Знаеш ли кое също знам? Че баща ми е мъртъв и че аз вече не съм хлапе, което да се опира на бащините заслуги - не лежа на тази кълка, чак е тъжно, ако някой от родата ти е останал с подобни убеждения.
Студеният вид на Ханъл не се промени дори за секунда, проницателността и хладните нотки на сериозност го караха да изглежда още по-убеден в това, което казва. Дори в такива моменти една погрешна дума да можеше да му коства всичко, нашият герой далеч не бе научен да си затваря устата в екстремни ситуации, което често го довеждаше до ситуации, които с лекота би избегнал, ако бе се придържал към така добре познатата му предпазливост.
Кралицата вдигна ръка и гневно нареди на охраната да отведе изменника Скай в тъмницата, където да изгние в агония.
- Това, което те чака там, е по-лошо от смъртта. Дано вечността там ти е сладка.
Следващото нещо, което ушите на младежа доловиха, беше дрънченето на оковите, които се озоваха около ръцете и краката му.
***
- Точно от теб имах нужда. - леко подметна към тъмнокосата вещица, която ловко въртеше ключа, делящ И от така (не)бленуваната му свобода. - Можеш да се погрижиш и за тези. - с поглед посочи веригите, с които движенията на краката и ръцете му бяха ограничени. След секунда синджирите почти наведнъж паднаха, а той размърда китките и глезените си свободно, излизайки от килията. - Благодаря, милейди. А сега, кажи ми, какво би могла моята проста натура да направи за теб? - самодоволството отново обзе чертите на лицето му, а той изпъчи гръб както по принцип.
Старият И Скай се бе върнал обратно в играта.

Ако може, променете името ми на lee sky-