Asshai Rhyme

 Старата притча гласи, че всяко живо същество притежава има три маски, които  слага в различните ситуации, които биват разгърнати пред него. Те му служат като оръжие с което мами смъртта. Първата маска бива използва за пред света и опасностите, които крие. Втората маска бива използвана за пред семейството и приятелите, които лесно могат да забия нож в гърба ти. Третата никога не бива показана, защото е най-близкото отражение до това което си.
Ала има едно място на което маските лежаха върху лицата и никога не падаха. Място където всичко бе позволено и магията бе добре дошла. Един град намиращ се много отвъд Свободните градове, Дотракското море и още стотици места носещи различни имена, които бяха безсмислени. Това място се намираше толкова далеко, че почти никой не знаеше за него. Именно заради това много от хората казваха, че е обладан от духове или зли сили. Асшай беше мъртъв град в който магията се разхождаше по прашните улици и въпреки факта, че беше огромен той си оставаше пуст. Хората му бяха толкова малко, че всяко ново лице беше забелязвано на мига. Имаше няколко неща, които не можеш и съответно можеш да откриеш в този град. Не можеш да откриеш: Растения в почвата, чиста вода и животни. Рано или късно всичко умираше. Ала можеш да откриеш магьосници, престъпници, пиромани, алхимици и всичко онези, които желаеха да обгърнат мистиката. Хората в Асшай обличаха тъмни дрехи, подчиняваха се на магията и приемаха онова, което беше надвиснало над тях - смъртта. Тя ги водеше. Всеки се чувстваше защитен зад собствената си маска, вярата в Лорда на светлината и магията, която бе подчинил.
Някъде на края на този така мрачен град живееше жена, която носеше бледи цветове и не използваше магия. Поне така си мислеха жителите на Асшай тъй като никой не я бе виждал с очите си да практикува. До маската ѝ - тя беше просто качулка, която закриваше бледото ѝ лице. Асшай винаги е приличал на градина с мраморни статуи за нея. Смъртоносна красота, която така и не престана да я привлича. Ала зад цялата фасада изпълнена с маски, задгробно мълчание и магия, всички онези живи създания, които се брояха на пръсти я познаваха много добре. Все някога на някого би му потрябвало нещо. Бижу. Растение. Някоя съставка. Дреха. Рожба. Смърт.Не знайно как… тя намираше всичко и го доставяше.
В замяна Лориен получаваше услуги, които сама изричаше.