i am the northern sky of terror

В Саат вечер ставаше студено, ала мъжете срещу Астер нямаше как да знят. Кожата им със загар и тънките платове на дрехите им подсказваха, че рядко виждаха друго, освен Дорнските пустини, освен ако не се отправеха на толкова далечно приключение, като към Северен Есос. Тяхното нездраво любопитство и необичайна дързост само допринасяха за странността, която витаеше от тах. Но за Астерион тези хора не бяха чужди –много идваха и си отиваха от Саат, запътили се към други градове. Самият той неведнъж бе пътувал до Уестерос, в желание да види земите, които някога принадлежаха на дядо му.
„Разкажи ни още.“ Каза единият дорнец, наливайки още вино на всички. „Каза, че не си от тук.“
„Тук съм роден.“ Започна Астер, забивайки поглед в пламъците на огъня, топлещ и трима им. „Но мястото ми не е тук. Нито майка ми е от Есос, нито баща ми. Нито който и да било от рода ми.“
„Не се обиждай..“ Рече по-стария дорнец, чиято брада покриваше голяма част от лицето, оставяйки го почти невъзможно за разчитане. „... Но какво, в името на боговете, правиш на това забравено от тях място тогава?“
Смехът им отекна в мрака, а на устните на светлоокия се появи само лека усмивка. Често си задаваше този въпрос; нима искаше да прекара остатъка от живота си в малко и бедно градче, от което боговете често отвръщаха поглед? Не разказваше често историята на семейството си, защото не я чувстваше своя; бяха изминали прекалено много години и всичко, което можеше да каже бяха чужди спомени.
„Баща ми е бил съвсем малък, когато се е случила Ледената война. Разказваше ми за онова, което тогава не е разбирал. За ужасните създания, които помели Севера с лекота. А именно-мястото, където семейството ми живеело. Отвъд Вала.“
„Диваци!“ Възкликна изненадано по-младия дорнец. „Те са били диваци. Нали?“
Щеше да им спести една, едничка истина. Че дядо му бе Манс Райдър. И че някога неговата непоколебима особа е всявала респект в много диваци, които бяха го избрали за свой предводител. Често се опитваше и да си го представи; голям и суров човек, отказал се от всички познати удобства, за да живее сред сняг, диви създания и още хора, като него. Хора, които не признаваха играта на тронове, която безспирно поставяше един господар над друг, при всяка следваща война на Юга. И всичко беше Юг, еднакво –Уинтърфел. Ривъррън, Дорн. Сякаш цял отделен свят, който Манс беше загърбил. А може би това щеше да стори и баща му, ако не беше Ледената война.
„Когато войната настъпи, дядо ми изпратил съпругата си и децата им далеч, на юг. Колкото се може по-далеч от немъртвите. Но те не могли да стигнат по-далеч от Долината. Група диваци успели да се качат на кораб за Есос, надявайки се че лошата съдба няма да ги последва. С години се чудели какво се е случило с останалите, които не дошли на следващите кораби. Баща ми престанал да се надява и скоро просто продължил живота си тук, с друга дивачка.“ Астерион разпери ръце драматично, сякаш останалата част от историята изглеждаше предвидима.
„Дали има нещо за теб там, на Север от Севера?“ Запита се стария мъж, без да осъзнава, че многото изпито вино му пречеха да пази мислите си скрити.
„Само сняг и смърт.“ Отвърна Астерион.
Но не можеше да не си помисли, че може би грешеше.
Че може би имаше още.
Светлината на утринните лъчи се процеждаше из града. Дорнците бяха заспали. Астерион обърна поглед на Север. Някъде там, отвъд морето, се криеше неговото минало.


▬ RELATIVES...
Mance Rayder -grandfather
Kjarten Rayder -father
Brida Rayder -mother
Tyra Rayder -sister